Обувки от естествена кожа

Обувките, изработени от естествена кожа имат много повече плюсове от обувките от изкуствена кожа.

 Най- голямото предимство е, че естествената кожа има свойството да диша, което предотвратява потенето на краката и за разлика от изкуствената кожа, неприятната миризма не се усеща. При дамската чанта от естествена кожа предимството е, че принадлежностите ни вътре остават свежи.

 Удобството с тези обувки е много по- голямо. След като естествената кожа приеме формата на краката, обувките не се деформират с години. Докато обувките от изкуствена кожа понякога ни причиняават болки, дори ни оставят белези.

 Някои хора развиват алергия от изкуствени кожи. При обувки от естесвена кожа този проблем не съществува.

 Естествената кожа е много по- лесна за поправка. Ако е одраскана или има петна, се оправя бързо и лесно и при добра поддръжка на обувките, те ще изглеждат винаги така, като са закупени.

  Понякога е трудно да различим обувките от естествена кожа от тези, които са от изкуствена. Причината за това е, че много модели са с комбинирани материали и кожите са минали през специална преработка. Не само, че можем да объркаме изкуствената с естествената, но и обратното- можем да помислим естествената кожа за изкуствена. Всички знаем обаче, че естествената кожа е много по- скъпа от изкуствената.

 Но за да не се объркаме, трябва да знаем, че порите по повърхността на естествената кожа се виждат много по- ясно от тези върху изкуствената. Естествените кожи имат винаги малки дупчици.

 Обувките от естествена кожа са в пъти по- скъпи от обувките от изкуствена кожа. Но те са най- добрият избор, който можем да направим за краката си. Парите ги даваме един път. С такива обувки краката ни ще се чувстват сигурно и комфортно, ще дишат и няма да се спарват.

 Ако сме решили да си купим качествени обувки, със сигурност няма да сбъркаме. А защо не прибавим към тях и чанта от естествена кожа. Визията ни ще бъде стилна и класна.

Дамска мода

дамски дрехи

Всичко което търсите на едно място от  дишащи маратонки, ежедневни мъжки обувкикларкове дамски обувки, ортопедични обувки онлайн, пролетни дамски обувки, равни бели обувки, спортни обувки с платформа, спортни обувки дамскиспортно елегантни мъжки обувки, бебешки буйки, български боти естествена кожа, български ботуши, дамски сандали естествена кожа, дамски спортни обувки на платформа tamaris, дамски чанти, дишащи маратонки, домашни пантофи, елегантни обувки на висок ток online, дамски дрехи, маратонки на платформа online, мъжки гумени ботуши, мъжки спортно елегантни обувки, пролетни дамски обувки, спортни обувки с платформа, черни дамски кецове, черни дамски обувки на висок ток, чехли на платформа, юношески кецове за момче, абитуриентски обувки, абитуриентски чанти и тн. итн.

Бъдете модерни ежедневно и постоянно, научно доказано, не само от практиката е, че така хората се чувства по -щастливи, а там и близките им!

Обувки и мода

Обувки и мода - дамски обувки

Акуални теми:

Мода в  дамските обувки и дрехи.

Тенденциите  в модата през идната година.

Предимство на онлайн пазаруването на обувки и дрехи

Принципи и правила за доставка на обувки и дрехи от онлайн магазини.

Практични или модрени

Какво е по добро за вашият правилен избор

1.       „Канон в ре мажор”, Йохан Пахелбел-3 минути

2.       „Къщата на изгряващото слънце”/ The House Of The Rising Sun/- 3 минути

3.       „Я встретил Вас”, руски романс-3 минути

4.       „La Vita e Bella”, Nikola Piovani-4 минути

5.       „Summer”, Vanessa James-2 минути

6.       „Tarantela Neapolitana”-2 минути

Формацията полага основите на Първия за България Международен мандолинен фестивал „Вива Тремоло”, който през 2014 година ще има своето 7-мо издание.

Тази година, на 4 декември, формация „Елена Генова” ще отбележи своя 10-годишен юбилей.

Една мисъл на Петър Дънов, която е и на страницата на формацията във социалната мрежа „Фейсбук”, е в основата на магията на това изкуство за мандолинистите от Пазарджик, а тя е: „Музиката е закон вътре в човешката мисъл. Затова музиката и човешката интелигентност вървят заедно”.

Художествен ръководител на Мандолинна формация „Елена Генова” е Илия Митрев.

...........

Дамски обувки

Мафията . И тук нямам впредвид нейния първообраз – италианската мафия , нито известната с колосалната си жестокост руска такава , още по-малко пък ще говорим за смехотворните усилия на родните престъпници на европейска сцена . В случая иде реч за “ Якудза “ – превърналото се в нарицателно , название на   японските сенчести групировки , “ прославили “ страната си далеч повече от желаното и превърнали се в своеобразна “ запазена марка “ на островната монархия . Фактът , че Якудза действа основно на японска територия , и помага да попие в голяма степен  много от традициите в Страната на изгряващото слънце , правейки я  още по-магнетична и

по-загадъчна в очите на чужденците . Чужденци , чиито глави ще се пръснат от въпроси . Кои по дяволите са онези татуирани и с отрязани пръсти копеленца , откъде се взеха и какво искат  , кого и какво контролират , и как ние бихме могли да станем част от цялото това забавление ?

Потайността е ключов фактор , за да се заинтригуваме . И кой не би - срещи на високо равнище в задимени стаи , изнудване на мощни корпорации чрез неразплитаема мрежа

 от заплахи и фалшиви прояви на любезност , костюмирани татуирани младежи , показващи на нарочения човек обикновен нож и въженце - последното нещо , което той ще види в живота си . Форма , ритуал и традиция , комбинирани с брутална жестокост и разврат . Драматичната странност и романс в действията на Якудза намират място в почти всяка медия – техните мощни сблъсъци и движения с балетни стъпки са в хиляди и хиляди книги , комикси , филми и видеоигри . Например във видеоиграта “ Донкий Конг “ версията за Европа и Щатите е с персонажи с четири пръста , като за Япония е добавен и пети , за да не се плашат децата при евентуални асоциации с разгледаното по-долу рязане на малкия пръст , така характерно за Якудза . За да разберем какво толкова пленяващо има в тази престъпна организация , е необходимо да се запознаем поне повърхностно с нейната история . “ Якудза “ е дума за индивидуалност , макар те самите да се наричат “ рицарски организации “ подобно на някогашните самураи , докато полицията ги определя просто като “ насилствени групи“ . Също така думата има смисъл на лош късмет , настъпващ за всеки , дръзнал да тръгне срещу тях . В свят , където подчинението е високо ценено , всеки знак на индивидуалност може да събуди подозрение и Якудза се стреми да ликвидира подобни желания в зародиш . Ако трябва да обобщим , то особено подходяща е поговорката – “ Пиронът , който стърчи , трябва да бъде забит докрай “  . През 60-те години на ХХ век Якудза нарастват до 184 000 души – повече дори и от японските въоръжени сили , и с над 5000 банди , борещи се за надмощие .

Когато говорим за Якудза , най-често  става въпрос за “ Ямагучи-гуми “ – най-голямата единна престъпна организация в света с повече от 80 000 члена – почти половината от целия подземен свят на островите . Макар и най-големи , те не са единствени – налице са хиляди други Якудза организации , всяка със своите собствени методи , съюзи , вендети и сладки  малки чудатости . Те от своя страна са под чадъра на много по-големи фамилии , което прави почти непосилна задачата да се определи ясно кой на кого служи .  Структурата на Якудза е подобна на тази в италианската мафия , но е доста по-заплетена . Всичко се основава на неоспорима лоялност и сляпо подчинение . Както казват старите японци “ ако шефът каже , че прелитащият гарван е бял , то ти трябва да се съгласиш . “  Един път влязъл в Якудза , човек загърбва семейството и приятелите си – организацията идва на първо място .

    Членовете на Якудза идват от всички алеи на живота . Най-романтична е легендата , че мафията осиновяват изоставени или прогонени от родителите си деца и впоследствие плащат за образованието и издръжката им , правейки ги по този начин зависими за цял живот .  Непривично за поведението на злодеи е и действието на тези банди при кризисни ситуации - често при наводнения или пожари Якудза упяват да помогнат преди правителствените сили - един ярък спомен за феодалния им произход , когато са действали като истински Робин Худ-овци и са помагали на народа си по всевъзможни начини . Подобен пример е земетресението в Кобе от 1995 година – тогава Ямагучи-гуми наистина доставят помощ за бедстващите и осигуряват подслон за крайнонуждаещи се , като дори уреждат спасителни операции с хеликоптер по-бързо от правителството на страната . Днес , обаче , добрите намерения все по-често отстъпват пред желанието да се преследват големите пари . За произхода на Якудза се спори и до днес . Някои подкрепят тезата , че те са наследници на чудатите самураи със странни дрехи , още по-странни прически и грубовато телосложение от 17 век . Говорещи  силен жаргон и носейки необичайно дълги мечове , през дългия период на мир в ерата Токугава , тези самураи остават без работа и се превръщат в наемници – т.нар. “ ронини“ . Без някой , който да ги контролира , те постепенно изместват фокуса на дейността си от служба на обществото към кражби и убийства . Днешните Якудза отхвърлят тази теория и подобно на гореспоменатия Робин Худ , се обявяват за “ служители на народа/града “ . За разлика от обичайната представа за сбирщина от яки безмозъчни момчета , Якудза се ръководи от високо образовани и с остър като бръснач ум хора . В противен случай не би било възможно “ Ямагучи – гуми “ да контролира повече от 2500 бизнеса и 500 по-малки групировки . За най-опасно тяхно подразделение се счита “ групата на милионерите “ – бивши войници , чиито подразделения са закрити . Според японското правителство не съществуват , но истината е ,че те са отговорни за най-жестоките престъпления , свързани с групировките . Това е по-скоро изключение – като цяло Якудза не си падат по физическото малтретиране или взривяване на имущество – не че няма да ти сритат задника ако се наложи , но обикновемо се млатят помежду си . Разчита се преди всичко на ефекта “ заплаха от смущение “ – няма нищо по-лошо за уважавания бизнесмен от това да го асоциират с мафията . Нищо друго , просто да го видят с тях . За японците  позорът е неизмеримо по-болезнен от физическата саморазправа . Ето защо Якудза не се крият . Може и да са потайни във вътрешните си сделки и да се смесват с тълпата , когато е необходимо ,  но те често изтъкват факта , че са Якудза и се опитват да подчертаят произхода си колкото може повече . Всичките тези отличителни , остарели костюми от дебел копринен плат , всичките тези гелосани коси , островърхи обувки и черни очила , както и онази наперена походка , говорят за едно : няма трик да забележиш Якудза – те просто искат да бъдат забелязани ! Бизнесмените са готови да им платят милиони , за да не се навъртат около техните заведения .

А като стана въпрос за бизнес - ето един кратък урок как Якудза прави бизнес : купува се миноритарен дял акции от дадена компания – не много ,но достатъчно за да им даде право да посещават събрания на инвеститорите на компанията . Едно на пръв поглед нищо и никаво присъствие , но вариантът да ядосаш Якудза е достатъчен да сплаши останалите . Понякога стига само да се събере смущаваща информация за президента на фирмата , за да го контролираш . По-интересно е как Якудза инвестира в легалния бизнес – не само в Япония , а и по целия свят . Например в “ Западно Цушо “ – японска компания за недвижимо имущество , закупува две американски дружества през 1989 година със специалното разрешение на Прескот Буш-младши – чичото на сегашния американски президент . За тази услуга Прескот Буш-младши получава 250 000 долара , макар фамилия Буш да отрича , че е знаела за участието на контролирани от Якудза фирми .  Голяма част от финансовата им мощ лежи върху бизнеса с порнографски материали и проституцията . Еротични филми и книги са внасяни от Европа и Америка , а повсевместното желание сред японците за секс с млади , облечени в ученически униформи  девойки , прави търговията с тези момичета златна мина . Обикновено Якудза си набавят момичетата от Китай , където правилото за едно дете на семейство превръща страната в своеобразна черна борса за женска плът , или от Филипините – за по 5000 долара всяка . Веднъж осъзнали , че като проститутки заработват много повече , отколкото някога ще имат възможност да спечелят във Филипините , момичетата продължават да се обаждат на родителите си и да им разясняват детайлно  работата си като “ рецепционистки “ . Отделно се организират секс–екскурзии до Банкок , Манила , Сеул и Тайпе , да не би случайно някоя еротична фантазия да остане неудовлетворена .

 Желаещите да имат лично оръжие отново опират до Якудза , контролиращи повечето оръжейни компании в страната , а често изнасят оръжие за Европа , в замяна на знания и суровини за производството на синтетичния наркотик “ метамфемин “ – най-модните хапчета в японските дискотеки .

    Ритуалите . Гангстерското облекло не е достатъчно , за да разпознаеш Якудза .  Нека се спрем на прочулото се благодарение на кино индуструията , отрязване наполовина на малките пръстчета на ръцете като форма на извинение . Това се случва , когато даден член на групировката системно разочарова стоящия на върха на йерархи ята . При първо провинение се маха половината , а при следващо – целия  обувкипръст . Наричан “ Юбицуме “ , произхода на този ритуал може да търсим при самураите – когато ръката на воина държи самурайския меч , най-силен е захватът на долните три пръста . Премахването на тези пръсти превръща самурая в по-неефективна машина за убиване , правейки го зависим от господаря си за защита . С други думи – ликвидира се индивидуалността , точно както е при съвременната Якудза . Разбира се , в днешно време Якудза не се размотават , размахвайки мечове наоколо , и този ритуал е по-скоро със символично значение . Все пак си остава крайно ефективен метод да кажеш : “ Не се закачай с мен !“ . След като е отрязан пръста , окървавеното място се покрива с бял плат  и се пристяга с корда , за да се спре кървенето . Отстранен до първото кокалче , пръстът се поднася на господаря , наричан “ оябун “ , опакован като подарък .  Не е рядкост Якудза да демонстрират осакатените си ръце на публични места , ако искат да вземат най-хубавите маси в ресторанти , опери , кина или просто им трябват билети за концерт . Обичаят  “ юбицуме “  днес е в постепенен упадък .  Най-радикалната форма на този ритуал е сепукуто – ритуално самоубийство , израз на покаяние за личен  провал , което е било крайно популярно по времето на самураите и след капитулацията на Япония във Втората Световна война . Знае се , че Якудза понякога също практикуват сепуку .  

Друга типична за тях черта е почти изцяло покритото с татуировки тяло , по-известна като “ ирезуми “ . Многоцветни татуировки покриват ръцете , торса и краката толкова плътно , че тялото изглежда облечено , дори ако човекът е чисто гол . Всяка банда си има специфични татуировки – по ирония на съдбата именно благодарение на татусите , полицията успява да причисли труповете след престрелка към една или друга групировка . Срещат се и общи мотиви – изображения на дракони , цветя, планински пейзажи или бурно море . За да завършат своето “ ирезуми “ , Якудза се връщат при своя майстор отново и отново – понякога завършването на татуировка върху цялото тяло отнема между 10 и 12 години ! Болките , които ще изпита по време на процеса , се считат като атестат за издръжливостта на гангстера и гаранция , че ще може да преодолее всички трудности , с които ще се сблъска в кариерата си на член на Якудза . Необичайно , но Якудза показват татуировките си на публични места само в изключителни случаи и обикновено махат дългите ръкави и ризите с високи яки единствено пред членове на бандата . 

За състоянието на Якудза в момента може само да се гадае . За разлика обувки от своите американски колеги , Японската Национална Полиция не дава публичност на докладите за състоянието на организираната престъпност , за да можем да преценим в упадък ли е Якудза или не . Може би правителството ги подценява или просто не иска да обезкуражи народа си , представяйки му картина на истинската им сила , а може би се цели избягване на международни скандали предвид дълбоките връзки на бандите с бизнеса и политиците . Като цяло знаци за отслабващо влияние има . Японските граждани постепенно вземат съдбата си в ръце и започват все по-отривисто да съдействат на органите на реда . Аналогичен пример е бандата Ичири Ика , построила голям магазин в предградието Ебицука на град Хамамацу на 130 мили от Токио . Като се вземе под внимание кои са нейните собственици ,  яркозелената постройка си спечелила прозвището “ черната сграда “ . Тогава жителите на града започнали да записват с видеокамера кой влиза и кой излиза от магазина , изпращайки впоследствие касетите на полицията . Гангстерите били тотално разочаровани от липсата на респект и за назидание промушили с нож кмета , прерязали гърлото на градски активист и сринали до основи градския гараж . Но хората от Ебицука устояли и успели да постигнат извънсъдебно споразумение с Якудза , задължаващо главорезите да напуснат града . Унижението и публичността се оказали прекалено голяма хапка дори за всяващите страх бандити .

Друг знак за отслабването на криминалните структури , е че японските компании често предлагат рехабилитационни програми за бивши членове на Якудза , назначавайки ги на щат със съответното заплащане . За разлика от италианската мафия , където влезеш ли , си вътре за цял живот и желанието да смениш “ кариерата “ си се съпровожда с жестоки последици , то в Япония на кривналите от правия път им се дава възможност да скъсат със своето тъмно минало . Трудно е да си представим , че в Америка “ Дженеръл Илектрик “ или “ Ай Би еМ “ биха наели хора от мафиотските фамилии Гамбино и Дженовезе , но точно това е , което се случва в Страната на Изгряващото слънце . Голяма засуга за ограничаване влиянието на подземния свят има приетият от японското правителство през 1992 година “ Закон за превантивни мерки срещу незаконни дейности на членове на криминални банди “ . Вероятно Якудза вече обувки наистина не е фактор или засилените връзки с Китайските Триади и бизнесът с тях за милиарди долари просто са изместили фокуса другаде . Тези признаци на упадък могат да се окажат чиста заблуда . Членовете на Якудза остават многобройни и потайната им природа може добре да им служи , за да се установят по-здраво и да станат още

по-трудни за локализиране , променяйки се , както винаги са правели през вековете . За толкова голяма организация е писано и се знае прекалено малко , тъй че днес вероятно са по-активни , но и по-предпазливи от всякога - разширявайки базите си , инфилтрирайки нови територии и вършейки нови злодеяния . Подобно на нинджите от древна Япония , Якудза може да са навсякъде и никъде , но винаги са активни ! 

Изготвил : ЖивкоСтефанов Галчев , ЮЗУ “ Неофит Рилски “ ,

специалност “ Връзки с Обществеността “ – IV курс ; фак . номер : 0304075