петък, 8 ноември 2013 г.

Дамски обувки

Мафията . И тук нямам впредвид нейния първообраз – италианската мафия , нито известната с колосалната си жестокост руска такава , още по-малко пък ще говорим за смехотворните усилия на родните престъпници на европейска сцена . В случая иде реч за “ Якудза “ – превърналото се в нарицателно , название на   японските сенчести групировки , “ прославили “ страната си далеч повече от желаното и превърнали се в своеобразна “ запазена марка “ на островната монархия . Фактът , че Якудза действа основно на японска територия , и помага да попие в голяма степен  много от традициите в Страната на изгряващото слънце , правейки я  още по-магнетична и
по-загадъчна в очите на чужденците . Чужденци , чиито глави ще се пръснат от въпроси . Кои по дяволите са онези татуирани и с отрязани пръсти копеленца , откъде се взеха и какво искат  , кого и какво контролират , и как ние бихме могли да станем част от цялото това забавление ?
Потайността е ключов фактор , за да се заинтригуваме . И кой не би - срещи на високо равнище в задимени стаи , изнудване на мощни корпорации чрез неразплитаема мрежа
 от заплахи и фалшиви прояви на любезност , костюмирани татуирани младежи , показващи на нарочения човек обикновен нож и въженце - последното нещо , което той ще види в живота си . Форма , ритуал и традиция , комбинирани с брутална жестокост и разврат . Драматичната странност и романс в действията на Якудза намират място в почти всяка медия – техните мощни сблъсъци и движения с балетни стъпки са в хиляди и хиляди книги , комикси , филми и видеоигри . Например във видеоиграта “ Донкий Конг “ версията за Европа и Щатите е с персонажи с четири пръста , като за Япония е добавен и пети , за да не се плашат децата при евентуални асоциации с разгледаното по-долу рязане на малкия пръст , така характерно за Якудза . За да разберем какво толкова пленяващо има в тази престъпна организация , е необходимо да се запознаем поне повърхностно с нейната история . “ Якудза “ е дума за индивидуалност , макар те самите да се наричат “ рицарски организации “ подобно на някогашните самураи , докато полицията ги определя просто като “ насилствени групи“ . Също така думата има смисъл на лош късмет , настъпващ за всеки , дръзнал да тръгне срещу тях . В свят , където подчинението е високо ценено , всеки знак на индивидуалност може да събуди подозрение и Якудза се стреми да ликвидира подобни желания в зародиш . Ако трябва да обобщим , то особено подходяща е поговорката – “ Пиронът , който стърчи , трябва да бъде забит докрай “  . През 60-те години на ХХ век Якудза нарастват до 184 000 души – повече дори и от японските въоръжени сили , и с над 5000 банди , борещи се за надмощие .
Когато говорим за Якудза , най-често  става въпрос за “ Ямагучи-гуми “ – най-голямата единна престъпна организация в света с повече от 80 000 члена – почти половината от целия подземен свят на островите . Макар и най-големи , те не са единствени – налице са хиляди други Якудза организации , всяка със своите собствени методи , съюзи , вендети и сладки  малки чудатости . Те от своя страна са под чадъра на много по-големи фамилии , което прави почти непосилна задачата да се определи ясно кой на кого служи .  Структурата на Якудза е подобна на тази в италианската мафия , но е доста по-заплетена . Всичко се основава на неоспорима лоялност и сляпо подчинение . Както казват старите японци “ ако шефът каже , че прелитащият гарван е бял , то ти трябва да се съгласиш . “  Един път влязъл в Якудза , човек загърбва семейството и приятелите си – организацията идва на първо място .
    Членовете на Якудза идват от всички алеи на живота . Най-романтична е легендата , че мафията осиновяват изоставени или прогонени от родителите си деца и впоследствие плащат за образованието и издръжката им , правейки ги по този начин зависими за цял живот .  Непривично за поведението на злодеи е и действието на тези банди при кризисни ситуации - често при наводнения или пожари Якудза упяват да помогнат преди правителствените сили - един ярък спомен за феодалния им произход , когато са действали като истински Робин Худ-овци и са помагали на народа си по всевъзможни начини . Подобен пример е земетресението в Кобе от 1995 година – тогава Ямагучи-гуми наистина доставят помощ за бедстващите и осигуряват подслон за крайнонуждаещи се , като дори уреждат спасителни операции с хеликоптер по-бързо от правителството на страната . Днес , обаче , добрите намерения все по-често отстъпват пред желанието да се преследват големите пари . За произхода на Якудза се спори и до днес . Някои подкрепят тезата , че те са наследници на чудатите самураи със странни дрехи , още по-странни прически и грубовато телосложение от 17 век . Говорещи  силен жаргон и носейки необичайно дълги мечове , през дългия период на мир в ерата Токугава , тези самураи остават без работа и се превръщат в наемници – т.нар. “ ронини“ . Без някой , който да ги контролира , те постепенно изместват фокуса на дейността си от служба на обществото към кражби и убийства . Днешните Якудза отхвърлят тази теория и подобно на гореспоменатия Робин Худ , се обявяват за “ служители на народа/града “ . За разлика от обичайната представа за сбирщина от яки безмозъчни момчета , Якудза се ръководи от високо образовани и с остър като бръснач ум хора . В противен случай не би било възможно “ Ямагучи – гуми “ да контролира повече от 2500 бизнеса и 500 по-малки групировки . За най-опасно тяхно подразделение се счита “ групата на милионерите “ – бивши войници , чиито подразделения са закрити . Според японското правителство не съществуват , но истината е ,че те са отговорни за най-жестоките престъпления , свързани с групировките . Това е по-скоро изключение – като цяло Якудза не си падат по физическото малтретиране или взривяване на имущество – не че няма да ти сритат задника ако се наложи , но обикновемо се млатят помежду си . Разчита се преди всичко на ефекта “ заплаха от смущение “ – няма нищо по-лошо за уважавания бизнесмен от това да го асоциират с мафията . Нищо друго , просто да го видят с тях . За японците  позорът е неизмеримо по-болезнен от физическата саморазправа . Ето защо Якудза не се крият . Може и да са потайни във вътрешните си сделки и да се смесват с тълпата , когато е необходимо ,  но те често изтъкват факта , че са Якудза и се опитват да подчертаят произхода си колкото може повече . Всичките тези отличителни , остарели костюми от дебел копринен плат , всичките тези гелосани коси , островърхи обувки и черни очила , както и онази наперена походка , говорят за едно : няма трик да забележиш Якудза – те просто искат да бъдат забелязани ! Бизнесмените са готови да им платят милиони , за да не се навъртат около техните заведения .
А като стана въпрос за бизнес - ето един кратък урок как Якудза прави бизнес : купува се миноритарен дял акции от дадена компания – не много ,но достатъчно за да им даде право да посещават събрания на инвеститорите на компанията . Едно на пръв поглед нищо и никаво присъствие , но вариантът да ядосаш Якудза е достатъчен да сплаши останалите . Понякога стига само да се събере смущаваща информация за президента на фирмата , за да го контролираш . По-интересно е как Якудза инвестира в легалния бизнес – не само в Япония , а и по целия свят . Например в “ Западно Цушо “ – японска компания за недвижимо имущество , закупува две американски дружества през 1989 година със специалното разрешение на Прескот Буш-младши – чичото на сегашния американски президент . За тази услуга Прескот Буш-младши получава 250 000 долара , макар фамилия Буш да отрича , че е знаела за участието на контролирани от Якудза фирми .  Голяма част от финансовата им мощ лежи върху бизнеса с порнографски материали и проституцията . Еротични филми и книги са внасяни от Европа и Америка , а повсевместното желание сред японците за секс с млади , облечени в ученически униформи  девойки , прави търговията с тези момичета златна мина . Обикновено Якудза си набавят момичетата от Китай , където правилото за едно дете на семейство превръща страната в своеобразна черна борса за женска плът , или от Филипините – за по 5000 долара всяка . Веднъж осъзнали , че като проститутки заработват много повече , отколкото някога ще имат възможност да спечелят във Филипините , момичетата продължават да се обаждат на родителите си и да им разясняват детайлно  работата си като “ рецепционистки “ . Отделно се организират секс–екскурзии до Банкок , Манила , Сеул и Тайпе , да не би случайно някоя еротична фантазия да остане неудовлетворена .
 Желаещите да имат лично оръжие отново опират до Якудза , контролиращи повечето оръжейни компании в страната , а често изнасят оръжие за Европа , в замяна на знания и суровини за производството на синтетичния наркотик “ метамфемин “ – най-модните хапчета в японските дискотеки .
    Ритуалите . Гангстерското облекло не е достатъчно , за да разпознаеш Якудза .  Нека се спрем на прочулото се благодарение на кино индуструията , отрязване наполовина на малките пръстчета на ръцете като форма на извинение . Това се случва , когато даден член на групировката системно разочарова стоящия на върха на йерархи ята . При първо провинение се маха половината , а при следващо – целия  обувкипръст . Наричан “ Юбицуме “ , произхода на този ритуал може да търсим при самураите – когато ръката на воина държи самурайския меч , най-силен е захватът на долните три пръста . Премахването на тези пръсти превръща самурая в по-неефективна машина за убиване , правейки го зависим от господаря си за защита . С други думи – ликвидира се индивидуалността , точно както е при съвременната Якудза . Разбира се , в днешно време Якудза не се размотават , размахвайки мечове наоколо , и този ритуал е по-скоро със символично значение . Все пак си остава крайно ефективен метод да кажеш : “ Не се закачай с мен !“ . След като е отрязан пръста , окървавеното място се покрива с бял плат  и се пристяга с корда , за да се спре кървенето . Отстранен до първото кокалче , пръстът се поднася на господаря , наричан “ оябун “ , опакован като подарък .  Не е рядкост Якудза да демонстрират осакатените си ръце на публични места , ако искат да вземат най-хубавите маси в ресторанти , опери , кина или просто им трябват билети за концерт . Обичаят  “ юбицуме “  днес е в постепенен упадък .  Най-радикалната форма на този ритуал е сепукуто – ритуално самоубийство , израз на покаяние за личен  провал , което е било крайно популярно по времето на самураите и след капитулацията на Япония във Втората Световна война . Знае се , че Якудза понякога също практикуват сепуку .  
Друга типична за тях черта е почти изцяло покритото с татуировки тяло , по-известна като “ ирезуми “ . Многоцветни татуировки покриват ръцете , торса и краката толкова плътно , че тялото изглежда облечено , дори ако човекът е чисто гол . Всяка банда си има специфични татуировки – по ирония на съдбата именно благодарение на татусите , полицията успява да причисли труповете след престрелка към една или друга групировка . Срещат се и общи мотиви – изображения на дракони , цветя, планински пейзажи или бурно море . За да завършат своето “ ирезуми “ , Якудза се връщат при своя майстор отново и отново – понякога завършването на татуировка върху цялото тяло отнема между 10 и 12 години ! Болките , които ще изпита по време на процеса , се считат като атестат за издръжливостта на гангстера и гаранция , че ще може да преодолее всички трудности , с които ще се сблъска в кариерата си на член на Якудза . Необичайно , но Якудза показват татуировките си на публични места само в изключителни случаи и обикновено махат дългите ръкави и ризите с високи яки единствено пред членове на бандата . 
За състоянието на Якудза в момента може само да се гадае . За разлика обувки от своите американски колеги , Японската Национална Полиция не дава публичност на докладите за състоянието на организираната престъпност , за да можем да преценим в упадък ли е Якудза или не . Може би правителството ги подценява или просто не иска да обезкуражи народа си , представяйки му картина на истинската им сила , а може би се цели избягване на международни скандали предвид дълбоките връзки на бандите с бизнеса и политиците . Като цяло знаци за отслабващо влияние има . Японските граждани постепенно вземат съдбата си в ръце и започват все по-отривисто да съдействат на органите на реда . Аналогичен пример е бандата Ичири Ика , построила голям магазин в предградието Ебицука на град Хамамацу на 130 мили от Токио . Като се вземе под внимание кои са нейните собственици ,  яркозелената постройка си спечелила прозвището “ черната сграда “ . Тогава жителите на града започнали да записват с видеокамера кой влиза и кой излиза от магазина , изпращайки впоследствие касетите на полицията . Гангстерите били тотално разочаровани от липсата на респект и за назидание промушили с нож кмета , прерязали гърлото на градски активист и сринали до основи градския гараж . Но хората от Ебицука устояли и успели да постигнат извънсъдебно споразумение с Якудза , задължаващо главорезите да напуснат града . Унижението и публичността се оказали прекалено голяма хапка дори за всяващите страх бандити .
Друг знак за отслабването на криминалните структури , е че японските компании често предлагат рехабилитационни програми за бивши членове на Якудза , назначавайки ги на щат със съответното заплащане . За разлика от италианската мафия , където влезеш ли , си вътре за цял живот и желанието да смениш “ кариерата “ си се съпровожда с жестоки последици , то в Япония на кривналите от правия път им се дава възможност да скъсат със своето тъмно минало . Трудно е да си представим , че в Америка “ Дженеръл Илектрик “ или “ Ай Би еМ “ биха наели хора от мафиотските фамилии Гамбино и Дженовезе , но точно това е , което се случва в Страната на Изгряващото слънце . Голяма засуга за ограничаване влиянието на подземния свят има приетият от японското правителство през 1992 година “ Закон за превантивни мерки срещу незаконни дейности на членове на криминални банди “ . Вероятно Якудза вече обувки наистина не е фактор или засилените връзки с Китайските Триади и бизнесът с тях за милиарди долари просто са изместили фокуса другаде . Тези признаци на упадък могат да се окажат чиста заблуда . Членовете на Якудза остават многобройни и потайната им природа може добре да им служи , за да се установят по-здраво и да станат още
по-трудни за локализиране , променяйки се , както винаги са правели през вековете . За толкова голяма организация е писано и се знае прекалено малко , тъй че днес вероятно са по-активни , но и по-предпазливи от всякога - разширявайки базите си , инфилтрирайки нови територии и вършейки нови злодеяния . Подобно на нинджите от древна Япония , Якудза може да са навсякъде и никъде , но винаги са активни ! 


Изготвил : ЖивкоСтефанов Галчев , ЮЗУ “ Неофит Рилски “ ,
специалност “ Връзки с Обществеността “ – IV курс ; фак . номер : 0304075

Няма коментари:

Публикуване на коментар