Мафията . И тук нямам
впредвид нейния първообраз – италианската мафия , нито известната с колосалната
си жестокост руска такава , още по-малко пък ще говорим за смехотворните усилия
на родните престъпници на европейска сцена . В случая иде реч за “ Якудза “ –
превърналото се в нарицателно , название на
японските сенчести групировки , “
прославили “ страната си далеч повече от желаното и превърнали се в своеобразна
“ запазена марка “ на островната монархия . Фактът , че Якудза действа основно
на японска територия , и помага да попие в голяма степен много от традициите в Страната на изгряващото
слънце , правейки я още по-магнетична и
по-загадъчна в очите
на чужденците . Чужденци , чиито глави ще се пръснат от въпроси . Кои по
дяволите са онези татуирани и с отрязани пръсти копеленца , откъде се взеха и
какво искат , кого и какво контролират ,
и как ние бихме могли да станем част от цялото това забавление ?
Потайността е ключов
фактор , за да се заинтригуваме . И кой не би - срещи на високо равнище в
задимени стаи , изнудване на мощни корпорации чрез неразплитаема мрежа
от заплахи и фалшиви прояви на любезност ,
костюмирани татуирани младежи , показващи на нарочения човек обикновен нож и въженце
- последното нещо , което той ще види в живота си . Форма , ритуал и традиция ,
комбинирани с брутална жестокост и разврат . Драматичната странност и романс в
действията на Якудза намират място в почти всяка медия – техните мощни сблъсъци
и движения с балетни стъпки са в хиляди и хиляди книги , комикси , филми и
видеоигри . Например във видеоиграта “ Донкий Конг “ версията за Европа и
Щатите е с персонажи с четири пръста , като за Япония е добавен и пети , за да
не се плашат децата при евентуални асоциации с разгледаното по-долу рязане на
малкия пръст , така характерно за Якудза . За да разберем какво толкова
пленяващо има в тази престъпна организация , е необходимо да се запознаем поне
повърхностно с нейната история . “ Якудза “ е дума за индивидуалност , макар те
самите да се наричат “ рицарски организации “ подобно на някогашните самураи ,
докато полицията ги определя просто като “ насилствени групи“ . Също така думата
има смисъл на лош късмет , настъпващ за всеки , дръзнал да тръгне срещу тях . В
свят , където подчинението е високо ценено , всеки знак на индивидуалност може
да събуди подозрение и Якудза се стреми да ликвидира подобни желания в зародиш
. Ако трябва да обобщим , то особено подходяща е поговорката – “ Пиронът ,
който стърчи , трябва да бъде забит докрай “
. През 60-те години на ХХ век Якудза нарастват до 184 000 души –
повече дори и от японските въоръжени сили , и с над 5000 банди , борещи се за
надмощие .
Когато говорим за
Якудза , най-често става въпрос за “
Ямагучи-гуми “ – най-голямата единна престъпна организация в света с повече от 80 000
члена – почти половината от целия подземен свят на островите . Макар и
най-големи , те не са единствени – налице са хиляди други Якудза организации ,
всяка със своите собствени методи , съюзи , вендети и сладки малки чудатости . Те от своя страна са под
чадъра на много по-големи фамилии , което прави почти непосилна задачата да се
определи ясно кой на кого служи . Структурата
на Якудза е подобна на тази в италианската мафия , но е доста по-заплетена .
Всичко се основава на неоспорима лоялност и сляпо подчинение . Както казват
старите японци “ ако шефът каже , че прелитащият гарван е бял , то ти трябва да
се съгласиш . “ Един път влязъл в Якудза
, човек загърбва семейството и приятелите си – организацията идва на първо
място .
Членовете на Якудза идват от всички алеи на
живота . Най-романтична е легендата , че мафията осиновяват изоставени или
прогонени от родителите си деца и впоследствие плащат за образованието и издръжката
им , правейки ги по този начин зависими за цял живот . Непривично за поведението на злодеи е и
действието на тези банди при кризисни ситуации - често при наводнения или
пожари Якудза упяват да помогнат преди правителствените сили - един ярък спомен
за феодалния им произход , когато са действали като истински Робин Худ-овци и
са помагали на народа си по всевъзможни начини . Подобен пример е
земетресението в Кобе от 1995 година – тогава Ямагучи-гуми наистина доставят
помощ за бедстващите и осигуряват подслон за крайнонуждаещи се , като дори
уреждат спасителни операции с хеликоптер по-бързо от правителството на страната
. Днес , обаче , добрите намерения все по-често отстъпват пред желанието да се
преследват големите пари . За произхода на Якудза се спори и до днес . Някои
подкрепят тезата , че те са наследници на чудатите самураи със странни дрехи ,
още по-странни прически и грубовато телосложение от 17 век . Говорещи силен жаргон и носейки необичайно дълги
мечове , през дългия период на мир в ерата Токугава , тези самураи остават без
работа и се превръщат в наемници – т.нар. “ ронини“ . Без някой , който да ги
контролира , те постепенно изместват фокуса на дейността си от служба на
обществото към кражби и убийства . Днешните Якудза отхвърлят тази теория и
подобно на гореспоменатия Робин Худ , се обявяват за “ служители на
народа/града “ . За разлика от обичайната представа за сбирщина от яки
безмозъчни момчета , Якудза се ръководи от високо образовани и с остър като
бръснач ум хора . В противен случай не би било възможно “ Ямагучи – гуми “ да
контролира повече от 2500 бизнеса и 500 по-малки групировки . За най-опасно
тяхно подразделение се счита “ групата на милионерите “ – бивши войници , чиито
подразделения са закрити . Според японското правителство не съществуват , но
истината е ,че те са отговорни за най-жестоките престъпления , свързани с
групировките . Това е по-скоро изключение – като цяло Якудза не си падат по
физическото малтретиране или взривяване на имущество – не че няма да ти сритат
задника ако се наложи , но обикновемо се млатят помежду си . Разчита се преди
всичко на ефекта “ заплаха от смущение “ – няма нищо по-лошо за уважавания
бизнесмен от това да го асоциират с мафията . Нищо друго , просто да го видят с
тях . За японците позорът е неизмеримо
по-болезнен от физическата саморазправа . Ето защо Якудза не се крият . Може и
да са потайни във вътрешните си сделки и да се смесват с тълпата , когато е
необходимо , но те често изтъкват факта
, че са Якудза и се опитват да подчертаят произхода си колкото може повече .
Всичките тези отличителни , остарели костюми от дебел копринен плат , всичките
тези гелосани коси , островърхи обувки и черни очила , както и онази наперена
походка , говорят за едно : няма трик да забележиш Якудза – те просто искат да
бъдат забелязани ! Бизнесмените са готови да им платят милиони , за да не се
навъртат около техните заведения .
А като стана въпрос
за бизнес - ето един кратък урок как Якудза прави бизнес : купува се
миноритарен дял акции от дадена компания – не много ,но достатъчно за да им
даде право да посещават събрания на инвеститорите на компанията . Едно на пръв
поглед нищо и никаво присъствие , но вариантът да ядосаш Якудза е достатъчен да
сплаши останалите . Понякога стига само да се събере смущаваща информация за
президента на фирмата , за да го контролираш . По-интересно е как Якудза
инвестира в легалния бизнес – не само в Япония , а и по целия свят . Например в
“ Западно Цушо “ – японска компания за недвижимо имущество , закупува две
американски дружества през 1989 година със специалното разрешение на Прескот
Буш-младши – чичото на сегашния американски президент . За тази услуга Прескот
Буш-младши получава 250 000 долара , макар фамилия Буш да отрича , че е
знаела за участието на контролирани от Якудза фирми . Голяма част от финансовата им мощ лежи върху
бизнеса с порнографски материали и проституцията . Еротични филми и книги са
внасяни от Европа и Америка , а повсевместното желание сред японците за секс с млади
, облечени в ученически униформи девойки
, прави търговията с тези момичета златна мина . Обикновено Якудза си набавят
момичетата от Китай , където правилото за едно дете на семейство превръща
страната в своеобразна черна борса за женска плът , или от Филипините – за по
5000 долара всяка . Веднъж осъзнали , че като проститутки заработват много
повече , отколкото някога ще имат възможност да спечелят във Филипините ,
момичетата продължават да се обаждат на родителите си и да им разясняват
детайлно работата си като “
рецепционистки “ . Отделно се организират секс–екскурзии до Банкок , Манила ,
Сеул и Тайпе , да не би случайно някоя еротична фантазия да остане
неудовлетворена .
Желаещите да имат лично оръжие отново опират
до Якудза , контролиращи повечето оръжейни компании в страната , а често
изнасят оръжие за Европа , в замяна на знания и суровини за производството на
синтетичния наркотик “ метамфемин “ – най-модните хапчета в японските дискотеки
.
Ритуалите . Гангстерското облекло не е
достатъчно , за да разпознаеш Якудза . Нека
се спрем на прочулото се благодарение на кино индуструията , отрязване
наполовина на малките пръстчета на ръцете като форма на извинение . Това се
случва , когато даден член на групировката системно разочарова стоящия на върха
на йерархи ята . При първо провинение се маха половината , а при следващо –
целия обувкипръст . Наричан “ Юбицуме “ , произхода на този ритуал може да търсим при
самураите – когато ръката на воина държи самурайския меч , най-силен е захватът
на долните три пръста . Премахването на тези пръсти превръща самурая в
по-неефективна машина за убиване , правейки го зависим от господаря си за
защита . С други думи – ликвидира се индивидуалността , точно както е при
съвременната Якудза . Разбира се , в днешно време Якудза не се размотават ,
размахвайки мечове наоколо , и този ритуал е по-скоро със символично значение .
Все пак си остава крайно ефективен метод да кажеш : “ Не се закачай с мен !“ .
След като е отрязан пръста , окървавеното място се покрива с бял плат и се пристяга с корда , за да се спре
кървенето . Отстранен до първото кокалче , пръстът се поднася на господаря ,
наричан “ оябун “ , опакован като подарък .
Не е рядкост Якудза да демонстрират осакатените си ръце на публични
места , ако искат да вземат най-хубавите маси в ресторанти , опери , кина или
просто им трябват билети за концерт . Обичаят
“ юбицуме “ днес е в постепенен
упадък . Най-радикалната форма на този
ритуал е сепукуто – ритуално самоубийство , израз на покаяние за личен провал , което е било крайно популярно по
времето на самураите и след капитулацията на Япония във Втората Световна война
. Знае се , че Якудза понякога също практикуват сепуку .
Друга типична за тях
черта е почти изцяло покритото с татуировки тяло , по-известна като “ ирезуми “
. Многоцветни татуировки покриват ръцете , торса и краката толкова плътно , че
тялото изглежда облечено , дори ако човекът е чисто гол . Всяка банда си има
специфични татуировки – по ирония на съдбата именно благодарение на татусите ,
полицията успява да причисли труповете след престрелка към една или друга групировка
. Срещат се и общи мотиви – изображения на дракони , цветя, планински пейзажи
или бурно море . За да завършат своето “ ирезуми “ , Якудза се връщат при своя
майстор отново и отново – понякога завършването на татуировка върху цялото тяло
отнема между 10 и 12 години ! Болките , които ще изпита по време на процеса ,
се считат като атестат за издръжливостта на гангстера и гаранция , че ще може
да преодолее всички трудности , с които ще се сблъска в кариерата си на член на
Якудза . Необичайно , но Якудза показват татуировките си на публични места само
в изключителни случаи и обикновено махат дългите ръкави и ризите с високи яки
единствено пред членове на бандата .
За състоянието на
Якудза в момента може само да се гадае . За разлика обувки от своите американски
колеги , Японската Национална Полиция не дава публичност на докладите за
състоянието на организираната престъпност , за да можем да преценим в упадък ли
е Якудза или не . Може би правителството ги подценява или просто не иска да
обезкуражи народа си , представяйки му картина на истинската им сила , а може
би се цели избягване на международни скандали предвид дълбоките връзки на
бандите с бизнеса и политиците . Като цяло знаци за отслабващо влияние има .
Японските граждани постепенно вземат съдбата си в ръце и започват все по-отривисто
да съдействат на органите на реда . Аналогичен пример е бандата Ичири Ика ,
построила голям магазин в предградието Ебицука на град Хамамацу на 130 мили от
Токио . Като се вземе под внимание кои са нейните собственици , яркозелената постройка си спечелила
прозвището “ черната сграда “ . Тогава жителите на града започнали да записват
с видеокамера кой влиза и кой излиза от магазина , изпращайки впоследствие
касетите на полицията . Гангстерите били тотално разочаровани от липсата на
респект и за назидание промушили с нож кмета , прерязали гърлото на градски
активист и сринали до основи градския гараж . Но хората от Ебицука устояли и
успели да постигнат извънсъдебно споразумение с Якудза , задължаващо
главорезите да напуснат града . Унижението и публичността се оказали прекалено
голяма хапка дори за всяващите страх бандити .
Друг знак за
отслабването на криминалните структури , е че японските компании често
предлагат рехабилитационни програми за бивши членове на Якудза , назначавайки
ги на щат със съответното заплащане . За разлика от италианската мафия , където
влезеш ли , си вътре за цял живот и желанието да смениш “ кариерата “ си се
съпровожда с жестоки последици , то в Япония на кривналите от правия път им се
дава възможност да скъсат със своето тъмно минало . Трудно е да си представим ,
че в Америка “ Дженеръл Илектрик “ или “ Ай Би еМ “ биха наели хора от
мафиотските фамилии Гамбино и Дженовезе , но точно това е , което се случва в
Страната на Изгряващото слънце . Голяма засуга за ограничаване влиянието на
подземния свят има приетият от японското правителство през 1992 година “ Закон
за превантивни мерки срещу незаконни дейности на членове на криминални банди “
. Вероятно Якудза вече обувки наистина не е фактор или засилените връзки с Китайските
Триади и бизнесът с тях за милиарди долари просто са изместили фокуса другаде .
Тези признаци на упадък могат да се окажат чиста заблуда . Членовете на Якудза
остават многобройни и потайната им природа може добре да им служи , за да се
установят по-здраво и да станат още
по-трудни за
локализиране , променяйки се , както винаги са правели през вековете . За
толкова голяма организация е писано и се знае прекалено малко , тъй че днес
вероятно са по-активни , но и по-предпазливи от всякога - разширявайки базите
си , инфилтрирайки нови територии и вършейки нови злодеяния . Подобно на
нинджите от древна Япония , Якудза може да са навсякъде и никъде , но винаги са
активни !
Изготвил : ЖивкоСтефанов Галчев , ЮЗУ “ Неофит Рилски “ ,
специалност “ Връзки с Обществеността “ – IV курс ; фак .
номер : 0304075
